spot_imgspot_img

Топ 5 тази седмица

spot_imgspot_img

Свързани публикации

Стоицизмът Не Означава да Не Чувстваш: Какво Всъщност Учи Философията

Стоицизмът има проблем с имиджа.

Днес думата „стоически“ често се използва за човек, който не показва емоции. Някой, който понася всичко мълчаливо, не се оплаква, не се разклаща и сякаш остава напълно недосегаем от това, което се случва около него.

Почти като камък.

На пръв поглед това звучи силно.

Само че не е точно стоицизъм.

Да не чувстваш не е сила. Понякога е защита. Понякога е страх. Понякога просто си станал много добър в това да скриваш какво се случва вътре в теб.

Стоическата идея е по-трудна.

Да чувстваш, без всяко чувство да получава контрол над поведението ти.

Емоцията не е заповед

Някой ни обижда и изпитваме гняв. Планът ни се проваля и идва разочарованието. Човек, на когото държим, си тръгва и изпитваме болка.

Стоицизмът не изисква тези реакции да изчезнат.

Те идват.

Често преди рационалната мисъл.

Въпросът започва след това.

Какво ще направим с тях?

Гневът може да бъде реален, без да означава, че трябва да изпратим съобщението, за което ще съжаляваме след десет минути.

Страхът може да бъде реален, без да определя решението ни.

Тъгата може да бъде реална, без да означава, че животът е изгубил посока.

Това е важна разлика:

Емоцията е информация. Не е задължително инструкция.

Между случилото се и реакцията има пространство

Една от най-полезните идеи в стоическата философия е разграничението между самото събитие и нашата преценка за него.

Нещо се случва.

След това умът започва да го обяснява.

„Това не трябваше да се случва.“
„Той няма право да се държи така.“
„Всичко е провалено.“
„Никога няма да се оправи.“

Често именно тази втора част увеличава страданието.

Събитието може да е неприятно.

Но след него изграждаме цяла история.

И после реагираме не само на реалността, а и на историята, която сме построили около нея.

Стоицизмът не премахва първата реакция.

Той се опитва да създаде малко пространство преди втората.

Да се запитаме:

Какво всъщност се случи? Какво добавям аз? Какво знам със сигурност? Какво просто предполагам?

И най-вече:

Какво зависи от мен оттук нататък?

Контролът не е върху света

Една от причините да страдаме е желанието реалността да се държи според очакванията ни.

Искаме другите хора да бъдат справедливи. Плановете да работят. Бизнесът да върви нагоре. Връзките да се развиват така, както сме си представяли. Тялото да остане здраво. Светът да бъде предвидим.

Проблемът е очевиден.

Голяма част от това никога не е било изцяло под наш контрол.

Стоиците постоянно се връщат към това разграничение.

Има неща, върху които имаме влияние.

Решенията ни. Поведението ни. Подготовката ни. Думите ни. Начинът, по който отговаряме на ситуацията.

И има други, които можем да желаем, но не можем да командваме.

Чуждото мнение. Крайният резултат. Миналото. Случайността. Загубата.

Това не означава да станем пасивни.

Напротив.

Означава да влагаме усилията си там, където те действително могат да променят нещо.

Потискането не е самоконтрол

Тук се появява една от най-честите грешки.

Човек изпитва болка и си казва:

„Не трябва да ми пука.“

Ядосан е:

„Трябва да съм спокоен.“

Разочарован е:

„Това не трябва да ме засяга.“

Но фактът, че сме нарекли емоцията нежелана, не означава, че тя е изчезнала.

Тя просто остава някъде отдолу.

Истинският самоконтрол изисква първо да признаем какво се случва.

„Да, ядосан съм.“
„Да, боли ме.“
„Да, страх ме е.“

И чак след това:

„Как искам да действам?“

Това е много по-зряло от преструвката, че нищо не ни докосва.

Силният човек не е човек без уязвимости

Представата за сила често е странно ограничена.

Силният мъж не трябва да плаче. Не трябва да се страхува. Не трябва да бъде несигурен. Не трябва да показва, че нещо го е наранило.

Само че ако силата означава липса на чувства, тогава машината би била идеалният стоик.

Човешката сила изглежда различно.

Да изпитваме страх и въпреки това да направим необходимото.

Да признаем загубата, без тя да унищожи всичко останало.

Да бъдем ядосани и да не превърнем гнева си в жестокост.

Да бъдем наранени и да не използваме болката като оправдание да нараняваме други.

Това вече изисква характер.

Стоицизмът не обещава живот без болка

Това също е важно.

Стоическата философия не се появява в свят без загуба, болест, политически конфликти, предателство, смърт и несигурност.

Тъкмо обратното.

Тя има смисъл именно защото животът не може да бъде направен напълно безопасен.

Стоицизмът не казва:

„Нищо няма да те нарани.“

Казва нещо много по-полезно:

„Когато бъдеш наранен, все още имаш избор какъв човек ще бъдеш след това.“

Това не премахва болката.

Но връща част от отговорността обратно при нас.

Спокойствието не е липса на буря

Често гледаме спокоен човек и си представяме, че вътре в него няма конфликт.

Може да е точно обратното.

Самоконтролът се вижда именно когато има какво да контролираш.

Няма особена заслуга да бъдем спокойни, когато всичко върви както искаме.

Характерът се вижда, когато планът се разпадне. Когато егото бъде засегнато. Когато загубим. Когато някой натисне точно онова място, което знае, че боли.

Тогава спокойствието не означава, че нищо не чувстваме.

Означава, че между чувството и действието все още стоим ние.

Стоицизмът не е емоционална недостъпност

Това разграничение има особено значение в отношенията.

Да не говорим за чувствата си не ни прави автоматично устойчиви.

Да изчезнем, когато сме наранени, не е непременно спокойствие.

Да отказваме близост, защото тя създава риск, не е свобода от емоциите.

Понякога е точно обратното.

Страхът е взел толкова голям контрол, че сме организирали целия си живот около това никога да не бъдем уязвими.

Но човекът, който не допуска никого достатъчно близо, за да бъде наранен, не е победил болката.

Просто е премахнал и част от близостта.

Стоическата устойчивост не изисква да избягваме привързаността.

Изисква да приемем, че привързаността има цена.

Да приемеш не означава да одобриш

Има още едно объркване.

Приемането на реалността не означава да харесваме случилото се.

Можем да приемем, че някой ни е предал, без да одобряваме предателството.

Можем да приемем, че една връзка е приключила, без да твърдим, че това е било добро.

Можем да приемем, че сме загубили нещо, без да престанем да скърбим за него.

Приемането означава да спрем да спорим с факта, че нещо вече е реалност.

Оттам нататък идва следващият въпрос:

Какво правим сега?

Това е много по-различно от примирението.

Примирението казва: „Нищо няма смисъл да правя.“

Приемането казва: „Това вече е факт. Сега мога да избера отговора си.“

Не всяка битка е наша

Стоическото разграничение между контролируемото и неконтролируемото носи и още една полза.

Помага ни да разберем къде изобщо си струва да влагаме енергия.

Не всяка чужда представа за нас трябва да бъде поправена.

Не всеки спор трябва да бъде спечелен.

Не всяка провокация заслужава отговор.

Не всяка загуба може да бъде предотвратена.

Понякога силата не е да се борим по-добре.

А да разберем, че определена битка никога не е била наша.

Това освобождава огромно количество внимание.

Не защото сме се отказали от живота.

А защото сме спрели да изискваме контрол върху неща, които никога не са ни принадлежали.

Не бъди камък

Стоицизмът не трябва да ни превръща в хора, които наблюдават живота от безопасно разстояние.

Да обичаме означава да можем да загубим.

Да се опитваме означава да можем да се провалим.

Да имаме мнение означава да можем да бъдем критикувани.

Да създаваме означава да можем да бъдем отхвърлени.

Целта не е да премахнем риска, като премахнем чувствата си.

Целта е да бъдем достатъчно устойчиви, за да приемем риска.

Стоикът не е човекът, който казва:

„Нищо не ме засяга.“

По-скоро:

„Това ме засяга. Но няма автоматично да реши как ще действам.“

И може би точно там е разликата между емоционалната студенина и вътрешната устойчивост.

Едната изгражда стена.

Другата изгражда характер.

BRADABRAT
BRADABRAThttps://www.bradabrat.com/
Над 10 години създаваме блендове от натурални масла и есенции с богати аромати на гори, поляни и свежи градини, които ще ви осигурят благо, ефективно почистване и свежо усещане през целия ден.

Популярни статии