spot_imgspot_img

Топ 5 тази седмица

spot_imgspot_img

Свързани публикации

Obsession: Когато Любовта без Свобода се Превърне в Ужас

Почти всеки някога е искал конкретен човек да го обича. Да отвърне на чувствата. Да погледне по същия начин. Да избере точно нас.

Това желание обаче има една неприятна подробност.

Не можем да го контролираме.

Можем да бъдем внимателни, интересни, красиви, успешни, забавни. Можем да направим всичко „правилно“. И другият човек пак може просто да не ни иска.

Точно там започва Obsession на Къри Баркър.

Филмът взема една почти детска фантазия и я превръща в хорър: ами ако можеше просто да си пожелаеш човекът, когото искаш, да се влюби в теб?

След това задава много по-неприятния въпрос:

Ако любовта вече не е избор, любов ли е изобщо?

Желанието изглежда невинно

В центъра на историята е Беър, млад мъж, който работи в музикален магазин и е влюбен в своята приятелка и колежка Ники. Тя го харесва. Близки са. Разбират се.

Но не по начина, по който той иска.

Тогава Беър попада на мистериозния One Wish Willow и получава възможност за едно желание. Пожелава Ники да го обича.

Желанието се сбъдва.

И точно това се оказва проблемът.

На повърхността Obsession започва с класическото „Внимавай какво си пожелаваш“. Но много бързо стига по-далеч, защото истинският проблем не е, че Беър е формулирал желанието си неправилно. Проблемът е самата идея, че чувството на друг човек може да бъде нещо, което имаме право да поискаме.

Да бъдеш обичан и да бъдеш избран не са едно и също

Представете си перфектния сценарий. Човекът, когото искаме, ни обича. Няма съмнения, конкуренция, риск да си тръгне или възможност да избере някой друг.

На пръв поглед това прилича на абсолютна сигурност.

Но ако премахнем свободата, се появява един много странен въпрос: каква стойност има „Избирам теб“, ако човекът няма възможност да избере друго?

Любовта има значение именно защото не е гарантирана. Другият може да си тръгне. Може да каже „не“. Може да промени решението си.

И въпреки това избира да остане.

Това прави връзката уязвима. Но точно същата уязвимост я прави истинска.

Любов без възможност за отказ започва да прилича много повече на собственост.

Obsession превръща романтичната фантазия в хорър

Много романтични истории започват със сходна идея. Единият човек е влюбен, другият още не го осъзнава. Героят трябва да спечели любовта му, да докаже себе си, да бъде постоянен и накрая другият разбира, че любовта през цялото време е била пред него.

Това може да бъде прекрасна история.

Но има една тънка граница.

Упоритостта може да изглежда романтична само докато приемаме, че отсрещният човек все още има право да каже „не“.

Премахнем ли това право, жанрът се променя.

Романтиката става ужас.

Именно затова Беър е интересен герой. Филмът не го поставя удобно нито в ролята на невинна жертва, нито на еднозначен злодей. Моралният проблем е много по-неприятен именно защото започва от нещо разпознаваемо.

Беър не започва като чудовище

Това е важно.

Ако филмът беше за очевидно зъл човек, който иска да контролира жена, моралният въпрос би бил лесен. Няма много какво да обсъждаме.

Но Беър е самотен, несигурен, влюбен и изпълнен с надежда. Вероятно вярва, че би направил Ники щастлива, ако тя просто му даде шанс.

Точно тук се появява една от най-опасните идеи в отношенията:

„Аз знам какво би било добро за теб, дори ти самият още да не го знаеш.“

Това може да звучи като грижа или любов. Но съдържа огромно количество контрол.

Другият човек вече не е равен участник. Превръща се в препятствие пред резултата, който ние сме определили като правилен.

„Аз само искам да ме обича“

Звучи почти невинно.

Но какво всъщност искаме?

Чувството или човека?

Защото човекът идва с всичко, което не можем да контролираме. Желания, минало, предпочитания, страхове, граници, други хора и собствени решения.

Ако обичаме само версията му, която избира нас, може би не обичаме целия човек.

Може би обичаме ролята, която искаме той да играе в нашия живот.

Това е много по-неудобна идея.

И Obsession я превръща буквално в ужас.

Обсебването често се маскира като интензивна любов

Ники започва да дава на Беър всичко, което вероятно някога си е представял. Внимание, желание, близост, пълна отдаденост.

Само че има огромна разлика между „Искам да бъда с теб“ и „Не мога да съществувам без теб“.

Първото може да бъде любов.

Второто вече може да бъде зависимост.

Когато другият човек се превърне в единствената ни емоционална опора, много лесно се появяват ревност, страх, контрол и агресия.

Obsession просто натиска този механизъм до крайност.

И точно затова работи.

Чудовището не е някаква древна сила. Чудовището е човешко чувство, останало без никаква спирачка.

Ревността не доказва любов

Това е идея, която културата дълго време романтизира.

„Ревнува, защото му пука.“

Понякога.

Но ревността може да означава и страх, несигурност, нужда от контрол или усещане за собственост.

Човекът, когото обичаме, неизбежно съществува и извън нас. Има свой живот, приятели, история, мисли, които не знаем, и места, на които не присъстваме.

Да приемем това изисква доверие.

Обсебването не понася тази неизвестност. То иска пълен достъп, пълна сигурност и пълна гаранция.

Но човекът не е система, която може да бъде заключена.

Контролът обещава точно това, което любовта не може

Сигурност.

Ако можем да контролираме другия, няма риск. Няма изненада. Няма предателство. Няма отхвърляне.

Но няма и истинска връзка.

Защото вече не сме с отделен човек. Създали сме продължение на собственото си желание.

Това е може би най-интересният парадокс във филма. Беър получава точно това, което иска, и открива, че без свободата на Ники самото желание губи смисъла си.

Не е достатъчно някой да ни обича.

Искаме да знаем, че той е човекът, който е избрал да ни обича.

Магията може да произведе поведението. Не може да произведе значението зад него.

И тук се появява въпросът за съгласието

Obsession става много по-сериозен филм в момента, в който не избягва този въпрос.

Беър не просто променя ситуацията. Той променя волята на друг човек.

Това е много по-дълбоко нарушение.

Ако Ники прави неща единствено защото външна сила е променила чувствата ѝ, колко от последвалото действително може да бъде наречено неин избор?

От определен момент нататък Беър вече разбира какво е причинил. И точно тогава невинността му става все по-трудна за защита.

Въпросът вече не е само „Как ще спре проклятието?“.

По-интересният е:

„Кога човекът, който е направил нещо от желание, трябва да поеме отговорност за последствията?“

Доброто намерение не отменя нарушената граница

„Исках само да помогна.“ „Правя го, защото те обичам.“ „Знам кое е най-доброто за теб.“ „Не искам да те загубя.“

Всички тези изречения могат да бъдат напълно искрени.

И въпреки това могат да оправдават ужасно поведение.

Намерението има значение, но не е единственият морален критерий.

Именно тук Беър става толкова интересен герой. Той не е непременно движен от омраза. Проблемът идва от любов, която постепенно поставя собственото му желание над свободата на другия.

Това е много по-разпознаваема опасност от класическия злодей.

Неполучената любов понякога трябва просто да остане неполучена

Това не е особено романтична идея.

Но е необходима.

Понякога човекът, когото искаме, няма да ни избере. Няма тайна комбинация от думи, няма достатъчно добро поведение и няма жест, който задължително ще промени това.

Можем да бъдем чудесни хора и пак да не бъдем правилните хора един за друг.

Това боли.

Но е част от същата свобода, която изискваме и за себе си.

Ако искаме собственото ни „не“ да има значение, трябва да можем да приемем и чуждото.

И точно тук зрелостта изглежда много различно от романтичния мит.

Не: „Ще я спечеля.“

А: „Искам я, но приемам, че тя не ми принадлежи.“

Отхвърлянето не е унижение

Понякога именно това превръща несподелената любов в нещо разрушително.

Не преживяваме отказа просто като „Този човек не изпитва същото“. Превеждаме го като „Не съм достатъчно добър“, „Другият е по-добър от мен“, „Изгубих“ или „Унижиха ме“.

Тогава любовта започва да се смесва с егото.

Задачата вече не е да бъдем с човека. Задачата е да докажем собствената си стойност чрез това той да ни избере.

Това е опасна трансформация.

Защото другият човек се превръща в награда.

А когато човекът стане награда, много лесно забравяме, че има собствена воля.

Има нещо много съвременно в този ужас

Живеем във време на огромен избор. Dating приложенията дават усещането, че следващият човек е само на един swipe разстояние. Социалните мрежи ни позволяват да наблюдаваме живота на другите, да знаем кога са онлайн, къде са, с кого са, какво харесват и кого следват.

Никога не сме имали толкова много информация за хора, с които нямаме истинска близост.

Това създава една странна илюзия.

Че достъпът е връзка.

Не е.

Можем да знаем огромно количество за някого и пак да нямаме право на място в живота му.

Може би това е една от модерните версии на обсебването. Не винаги преследваме човек физически. Понякога просто отказваме психологически да го оставим да бъде отделен от нас.

Обсебването е любов без пространство

Здравата близост има странен парадокс.

Двама души са заедно, но остават двама души. Имат общо пространство, но и свое собствено. Имат близост, но и автономност.

Обсебването премахва тази дистанция.

То иска постоянно потвърждение, постоянно внимание и постоянно присъствие. Другият трябва непрекъснато да доказва любовта си.

И колкото повече доказва, толкова повече доказателства са нужни.

Това е бездънна система.

Защото проблемът никога не е бил в количеството любов.

Проблемът е страхът, че тя може да изчезне.

Ужасът на Ники е точно в прекаляването

Една от силните страни на образа е, че Ники не изглежда като класически обладан персонаж. Това, което виждаме, прилича повече на обикновени човешки чувства, изкривени до невъзможна крайност.

Ревност. Желание. Страх да не изгубиш някого. Нужда от внимание.

Познаваме всички тези компоненти.

Филмът просто завърта копчето докрай.

И показва как нещо, което в малки количества може да бъде част от любовта, в абсолютната си форма се превръща в ужас.

Желанието също разкрива характера

Има известна истина в стария мотив с магическото желание.

Дай на човек възможност да получи каквото поиска и ще научиш нещо за него.

Беър би могъл да пожелае почти всичко.

Но пожелава човек.

Това само по себе си е интересно.

Какво бихме пожелали ние? Пари? Власт? Здраве? Успех? Любов?

И ако изберем любов, бихме ли поискали „Нека този човек ме обича“ или „Нека намеря взаимна любов“?

Разликата изглежда малка.

Всъщност е огромна.

В първото желание центърът е контролът. Във второто е взаимността.

Това е и филм за фантазията, която не издържа среща с реалността

Много желания са прекрасни, докато са далеч.

Искам известност. Искам богатство. Искам този човек. Искам да бъда най-добрият.

Фантазията съдържа резултата. Не съдържа последствията.

Не виждаме проблемите, които идват след сбъдването.

Затова Obsession работи толкова добре като история за желание. Беър не получава грешното. Получава точно онова, което е поискал.

И постепенно трябва да се изправи срещу факта, че самото желание е било дефектно.

Понякога проблемът не е, че Вселената не ни дава това, което искаме.

Понякога сме късметлии, че не го прави.

Малък филм с голяма идея

Една от силните страни на Obsession е, че идеята е по-важна от мащаба.

Не му е необходима огромна вселена или сложна митология.

Има човек. Желание. Друг човек, чиято свобода е била нарушена. И последствията.

Понякога хорърът е най-ефективен точно когато вземе нещо обикновено и го премести само няколко сантиметра отвъд нормалното.

Obsession прави точно това с любовта.

Струва ли си да се гледа?

Да.

Но не само защото е ефективен хорър.

Obsession е неприятно интересен филм, защото не ни позволява лесна морална дистанция. Много по-удобно би било да кажем: „Аз никога не бих направил това.“

Вероятно няма и как. Нямаме магически предмет, който може да промени чуждата воля.

Но по-малки версии на същия импулс съществуват.

Опитът да убедим някого след ясно „не“. Ревността, представена като доказателство за любов. Контролът върху партньора в името на сигурността. Нуждата другият да бъде такъв, какъвто сме си го представяли. Неспособността да приемем, че някой може просто да не ни избере.

Точно там фантастичната идея започва да става реална.

Любовта има цена и тя се нарича свобода

Ако обичаме човек, приемаме риск.

Че може да се промени. Че може да ни разочарова. Че може един ден да си тръгне.

Това е ужасно неудобна конструкция.

И все пак алтернативата е много по-лоша.

Защото ако премахнем всички тези възможности, премахваме и човека. Остава само поведението, което искаме от него.

Obsession превръща тази идея в буквален кошмар.

Беър иска най-простото нещо на света: да бъде обичан.

Но постепенно става ясно, че любовта не може да бъде отделена от свободата на другия.

И може би това е най-силната идея във филма.

Да бъдеш обичан не означава някой да не може да живее без теб.

Не означава да контролираш вниманието му. Не означава да бъдеш целият му свят. Не означава никога да не изпитва желание към друг живот.

Любовта е много по-несигурна от това.

Другият може да си тръгне.

Но днес е тук.

Може да избере друго.

Но избира теб.

И точно защото изборът съществува, той има значение.

Без свободата да кажеш „не“, думата „да“ не струва особено много.

BRADABRAT
BRADABRAThttps://www.bradabrat.com/
Над 10 години създаваме блендове от натурални масла и есенции с богати аромати на гори, поляни и свежи градини, които ще ви осигурят благо, ефективно почистване и свежо усещане през целия ден.

Популярни статии